Израснахме в унижение и страх

Искам да Ви върна в годините 1984–1985…Години, в които бях едно дете на 12–13 години.Помня онази нощ, след полунощ родителите ни събудиха с думите:„Ставайте! Има войска и полиция по улиците!'Селото беше обгърнато в тъмнина, само фарове и лампи осветяваха лицата на уплашени хора.Дишах трудно, гърдите ми се свиваха от страх.Не разбирах защо, но усещах, че нещо дълбоко и жестоко се случва с моето село.Тази нощ беше началото на насилствена промяна, опит чрез държавен натиск да се отнеме най-святото нещо за човека неговото име и вяра.От етнически турци искаха да ни направят етнически българи.С един замах ни взеха имената, забраниха езика, културата, обичаите ни.Забраниха ни да погребваме близките си по свещената книга Коран, забраниха песните, обредите и молитвите на дедите ни.Но нека бъда ясен – аз не обвинявам етническите българи.Те също са били жертви на един бездушен режим, на една система, която не уважаваше нито турчин, нито българин, нито вяра, нито сълза.Много българи тогава тайно съчувстваха, споделяха болката ни, помагаха, рискуваха себе си.За това аз им отдавам дълбока човешка почит.Истинският враг тогава беше страхът и тоталитарната власт, която искаше да унищожи различието, да подчини човешката душа.Годините до 1989-та бяха мъчителни.Ние израснахме в унижение, страх и тишина.А когато през май дойде време за организиран протест, пак от дълбоките корени на един режим, народът избухна от болка.Майските събития не бяха само бунт, те бяха вик на достойнството.Но, за съжаление, дълбоките корени на икономическите интереси на определени кръгове използваха турския етнос като средство да заменят един тоталитарен режим с друг.И така отново, както често става в историята, обикновените хора платиха най-високата цена, живота си.След това се учреди пак по инициатива на някои тъмни сили една партия – ДПС.Тогава много хора повярваха, че тя ще бъде мост към справедливостта и свободата.Но скоро се видя, че това е най-успешният проект на старата система, ръководен от човек, назначен от нея.И оттогава започна консумацията на власт, на влияние и на гласове зад гърба на бедния турски етнос.Тридесет и пет години по-късно, резултатът е видим:Хората ни са разделени, бедни и забравени, а имената на нашите предци отново се употребяват за политически интереси.Винаги съм вярвал, че всичко на този свят се връща.Рано или късно всеки ще вкуси плодовете на това, което е посадил.Истината не може да се скрие вечно.Днес живеем в друга България, но с много от старите сенки.Ставаме свидетели на неуважение към президентската институция, което е неприемливо за една демократична държава.Виждаме как се подготвя нов политически проект с цел да се издигне ново лице, което без подкрепата на някои партии не би могло да съществува.А през това време българският гражданин, независимо дали е турчин, българин, помак или ром, е обречен на тежка икономическа Еврова зима.Не знаем колко ще продължи тя, но знаем, че студът няма да е само навън, той ще бъде и в софрата и в душите на хората.Тази зима може да приключи само по два начина, чрез искрен диалог към българската нация на взаимно уважение и доблест, или чрез вик на улицата, когато търпението на народа се превърне в болка.Но дори тогава ще има сили, които ще се опитат да използват страданието на хората, за да печелят политически дивиденти,като опозицията.И точно тук, днес, искам да кажа нещо ясно и човешко: Аз уважавам всеки етнически българин, защото знам, че техните свещени имена, Иван, Георги, Христо, Мария, Димитър са носени с чест и кръстени с любов. Както и ние носим с гордост имената на своите деди – Ахмед, Мехмед, Айше, Фатме.Никой не трябва да се срамува от своето име, защото името е благословия от родителите и памет от рода.Вярвам, че нашата обща родина – България е дом за всички нас.Не разделяй, а обединявай! Не мрази, а разбирай!Само така ще оцелеем като народ, като държава, като хора.Пожелавам на всички българи, турци, помаци, роми, арменци, евреи , здраве, разум и човечност.Нека пазим достойнството си и да обичаме родината, защото тя е една. Зинал МустафаМедовец, Варна